McnairTavares392
За издателствата и книгоиздаването Без да претендирам за изчерпателност и всеобхватност на проблема с издателската дейност, ще се опитам да поставя някои проблеми, свързани с тази дейност, която през последните две десетилетия се развива в известна степен стихийно. Факт е, че след политическите и икономически промени след 10 ноември 1989 година паднаха и някои бариери пред пишещите. Ако в годините на социализма се издаваха и преиздаваха книгите на класиците на българската литература, на действително талантливите творци и на тези, които стояха по-близо до властта, сега - 23 години по-късно, до услугите на издателство прибягват и начеващи творци и от всички възрасти. Вече не се приема като изненада излизането на бял свят на книги с поезия или проза, чиито автори не са навършили пълнолетие. В същото време своите първи книги написаха хора на възраст между 60 и 70 години. Естествено е, че в това няма нищо лошо. Лично мое мнение е, че всяка книга носи в една или друга степен определено знание за света, в който живеем. Така например в Добрич и региона вече са десетки произведенията, свързани с краезнанието, родоведската дейност, мемоаристиката и други, написани от местни поети или писатели. В тази връзка историческата тема също е застъпена широко. Произведенията с поезия и проза както на вече утвърдени творци, така и на нови имена, са десетки. Увеличи се и броят на пишещите. Ако преди две десетилетия местните творци в региона бяха не повече от дузина, днес те са с пъти повече. От този брой изключвам тези, чиито произведения са учебници или помагала, влизащи в учебната програма на учениците от I до XII клас. При тях проблемите, свързани с качествата на издаваните книги, са много по-малки, защото творците са специалисти в определената област и в повечето случаи в техните произведения те са рецензирани. Друга характерна черта на книгоиздаването не само в Североизточна България, а и в цялата страна, е излизането на голям брой заглавия в тиражи, които са между 100 и 1 000. В някои случаи авторите, поради липса на достатъчно средства, правят компромиси с качеството на изработка на печатното произведение. Става дума за използването на вестникарска хартия, некачествен печат. Идва и следващият проблем - издаването на печатните произведения да става без участието на регистрирано издателство, което се предполага, че може да осигури успешното преодоляване на редица проблеми, с които се сблъсква всеки поет или писател . Дълбоко погрешно е мнението, че печатницата може да бъде едновременно и книгоиздател. Както и другото: че издателство, което няма собствена полиграфска база, не е книгоиздател. Неразбирането на тези проблеми води до редица грешки, които затрудняват, вместо да улесняват, процеса на книгоиздаване. Например с цел да се поевтини цената за набирането на текста става от самия поет или писател, от близки, приятели или просто от фирми, които предлагат набиране на текстове. Не се предполага, че процесът на предпечат при издаването на печатни произведения има определени изисквания. Да не говорим за неизползването на възможностите на редактор и коректор. По-скоро са изключение случаите, когато се ангажират консултанти, рецензенти и художници. Причината до известна степен се корени и в структурата на някои "издателства ", които просто приемат творческия текст, осъществяват предпечата и изпращат подготвената книга в печатницата. Те не предлагат никаква редакторска помощ. Коригирането на текста при тях е просто лукс. Да не говорим за художественото оформление на корицата и книжното тяло. Така грешките в процеса на книгоиздаване се мултиплицират. Разочаровани остават както поетите или писателите, така и бъдещите читатели на техните книги . В стремежа си за бързи или за каквито и да е приходи подобни "издателства " допускат издаването на книги да се принизи едва ли не до печата на формуляри. Изключването на диалог и работа между поет или писател и редактор в рамките на едно издателство не може да бъде оправдано по никакъв начин. Губещи са всички по веригата. поет или писател получава критични бележки от своите читатели и слаба реализация на своята книга. "Издателството" - губи един автор , а след него и десетки други. Не мога да подмина и въпросите, свързани с книгоразпространението. В условията на пазарна икономика никой не гарантира на никого печеливши дейности. Така е и с издателската дейност. Добрич в това отношение не прави изключение. Липсата на по-ясни възможности за това чрез използването на книжарниците, павилионите, базарите на книгата, продажбите от "врата до врата" и др. блокира реализацията на произведения. Така те отлежават в стаи, тавани и килери в оригиналните си опаковки от печатницата. По-предприемчивите от поетите или писателите, лично или чрез свои близки и приятели, правят собствена система за разпространение, която само в известна степен покрива вложените от тях разходи в издателската дейност. Към тази картина не мога да не прибавя и ниската платежоспособност на хората, които традиционно посягат към книгата, както и все по-нарастващото "електронно книгоиздаване". В крайна сметка и в бъдеще по-ясните отношения и качествена работа между творец, издателство и книгоразпространение ще подпомогнат процеса на издателска дейност, който до голяма степен показва и степента на културата на всеки народ.
